≡ Menu

Часовниците от древни времена до днес

Часовниците са едни от най-търсените и най-разпространените изобретения още от древни времена. Преди да добият днешния си модерен облик, часовниците са минали през дълъг път в историята. Древните хора първоначално са определяли времето чрез наблюдаването на звездите и слънцето. Но този метод не давал много точни резултати и бил доста неудобен. Освен това, не бил достъпен за всеки. Само астрономите имали необходимите уреди и инструменти, за да направят специалните наблюдения и да отчетат времето.

Какви са били първите часовници на древните хора?

Бащата на съвременния часовник е слънчевият часовник. Той представлявал обикновена пръчка, забита в земята. Времето се измервало спрямо сянката, която хвърлял слънчевия часовник. Сутрин сянката била дълга, на обед ставала къса и привечер при залязването на слънцето, отново ставала дълга. Древните хора от Египет и Месопотамия отмервали времето точно с такива часовници. По-късно, те заменили пръчката с каменен стълб. Тези каменни стълбове измервали по-точно времето. Те имали скали, на които били разчертани приблизително равни времеви интервали. Така времето през различните сезони и месеци било различно. Този вид часовници били наречени от прадедите ни гномони. Обикновено, те били поставяни на големите площади, където можели да ги видят много хора, пред дворците на богатите и пред свещените храмове.

Какви са били часовниците на елините, римляните и арабите?

На по-късен етап от развитието на цивилизацията, около 5 век преди новата ера, хората вече разполагали с по-точен и прецизен показател на времето. Той отново бил наричан гномон, но този път имал „цифреник“. Механизмът на работа бил сходен с този на първите слънчеви часовници, но показателят на времето не бил отвесен, а наклонен под известен ъгъл. Благодарение на този ъгъл, сянката се изменяла по големина и отчитала по-точно времевите интервали. Тези по-осъвременени слънчеви часовници се използвали предимно от елините, римляните и арабите. Те слагали часовниците по стените на сградите и върху специални колони, които имали възможност да издържат теглото им.

Кога се заражда идеята за преносими часовници?

В края на 5 век преди новата ера, цивилизованите народи започнали да правят различни видове преносими слънчеви часовници. Те имали различни форми и големини и отмервали времевите интервали с по-голяма точност. Богатите хора, владетелите и високопоставените личности имали слънчеви часовници от благородни метали, украсени със скъпоценни метали. До ден днешен, в някои музеи са запазени някои от тези антични часовници. Лошата страна на тези измервателни уреди е, че не отчитали времето през нощта. Поради липсата на слънце, тяхната употреба след залез ставала невъзможна.

На по-късен етап се появили маслени ламби-часовници. Те представлявали разграфени на равни интервали съдове, в които имало масло. Времето се измервало по нивото на маслото в ламбите, което се променяло при горене.

{ 0 comments… add one }

Leave a Comment

error: Content is protected !!