≡ Menu

Работата при Питър

Понеже приех работата при Питър с нагласата, че ще бъда голяма риба в малко езеро, за новата си работа търсех много по-голяма компания, където основното вни­мание няма да е върху мен. Спомням си. че внимателно проучвах мениджъра по продажбите, който ме интервю­ираше. Попитах го минал ли е курс на обучение. Той беше малко изненадан и каза, че не е, но за 20 години в бранша е натрупал огромен опит. Попитах дали мога да говоря насаме с някой от екипа. Той отново беше изненадан, но изпълни молбата ми. Не му казах за предишния си опит, който предизвика това поведение.

Компанията разполагаше със структурирана програма за обучение, която ти дава време и ресурси, за да научиш всичко важно за продукта. Като погледна назад, можех да питам и повече, но дори и тези две неща успяха да ме накарат да се почувствам много по-сигурна. когато приемах работата. От разговора ми с екипа, преди да приема предложението, разбрах, че шефът е зряч, разумен човек и мога да очаквам успех в кариерата си. Беше като глътка свеж въздух да ра­ботя с новия ми шеф и ми се иска да не бях стояла толкова дълго на старата ми работа – тя почти ме унищожи.

Стейси решава да напусне, така че от нея не бихме мог­ли да разберем какви стратегии би могла да приложи в тази ситуация. Може би поуката тук е: няма нужда да се борите с лоши шефове. Има достатъчно компании, които търсят спо­собни хора и се отнасят с тях добре – така че станете част от някоя от тях.

Кратка бележка за интервюто при кандидатстване

Помнете, че интервюто е двустранен процес, така че ин­тервюирайте новия си шеф! Като консултант по човешки ресурси често съм съветвала хората да разберат максимално много за компанията, към която евентуално ще се присъединят. Сега бих казала, че съществена част от това проучване е да научиш колкото се може повече за образо­ванието и кариерата на шефа.

Какво можеше да направи Стейси, ако беше решила да ос­тане? Какво можете да направите вие в такава трудна ситу­ация? До голяма степен характерът диктува на хората какви действия ще предприемат. Няма да има ефект, ако просто ка­жете на някой на мястото на Стейси „да не обръща внимание на шефа и да си върши работата“, както са я посъветвали ней­ни колеги. Тя заслужава да има като много от нас разумна, хармонична работна обстановка, където да се чувства оцене­на и окуражавана.

{ 0 comments… add one }

Leave a Comment

Read previous post:
Стейси продължава:

Чувствах, че в минутата, в която опитам да се поше­гувам или да коментирам нещо, той ще се промени. Ще те...

Close