≡ Menu

Приятел, после враг, после пак приятел

Никога няма да забравя първия път, когато си дадох сметка за ужасния недостатък в управленския подход на Питър. През първите няколко дни прекарвахме заедно доста време, той искаше да се заема със стимулиране на продажбите на продукта възможно най-бързо. Това бегие най-скоростният период на обучение, през който съм ми­навала. Беше безжалостно и след седмица се чувствах безкрайно изтощена. А проблемът беше, че и Питър се чувстваше така. Той се опитваше да ме обучава, но едно­временно да върши и своята работа.

Започнах с уговорката, че е в реда на нещата (също как­то и при предишните ми местоработи) да работя някол­ко дни от къщи. Към края на втората седмица попитах Питър дали би имал нещо против да прекарам следващи­те два дни вкъщи, защото имах доста за четене и проуч­ване. Той изведнъж се извърна и се нахвърли върху мен; не беше спокойният усмихнат човек, който ме приветства в екипа преди по-малко от две седмици. Бях шокирана. Мо­жеше просто да каже, че предпочита да съм в офиса, но той се разсърди и започна да крещи:, Не съм тук, за да те подкрепям! Ти нищо не правиш! Трябва да си навън при клиентите! Трябва да го разбереш, и то бързо!”

Бях като гръмната. Той беше бесен. По време на интер­вюто попитах колко продължава обикновено цикълът на продажбите и той ми каза „от шест до девет месеца“, така че да „направя“ нещо след две седмици на работа беше абсолютно нелепо. Не разбрах какво се беше проме­нило: защо изведнъж беше толкова сърдит. От г-н Чаров­ник, усмихнат и в добро настроение, се беше превърнал в сърдито малко момче. Напомни ми за двегодишното дете на сестра ми. Обвини ме в егоизъм и че не съм съпричаст- на; беше раздразнен и намръщен.

Притесних се и се извиних. Казах, че няма проблем да дойда в офиса. Просто не знаех как да реагирам и бях шо­кирана от силната му реакция. Бях прекалено уплашена, за да му припомня за споразумението ни да работя вкъщи. Излязох от офиса абсолютно несигурна в себе си и изобщо не ми се идваше на работа на следващия ден. Продължих да се връщам към случилото се през предишните десет дни и не можех да разбера защо изведнъж той стана толкова различен.

Слушах внимателно, когато Питър ме обучаваше за продукта, и не му бях дала и най-малкото основание да се съмнява в моята съпричастност. Бях искрено развъл­нувана от работата, тъй като щях да пътувам из цяла Европа и пред мен щяха да се отварят врати във воде­щи компании. Винаги до този момент в кариерата си съм била ентусиазирана и позитивно настроена. Тогава каква беше грешката ми?

На следващия ден объркването ми стана още по-голя­мо. Питър ми се извини за избухването и отново се усмих­ваше. Каза, че случилото се е резултат от напрежение и че стилът му е „ емоционален Почувствах облекчение. За какво съм се тормозила? Очевидно нямах основания да се притеснявам. Сама си бях виновна — бях уморена и раз­тревожена. Не исках да съжаляват, че са ме наели.

Но се получи омагьосан кръг. Ако аз го помолех за нещо – за някаква информация или подробност относно проду­кта – реакцията почти винаги бе една и съща. Той праве­ше такъв проблем, че ме караше да се чувствам наистина глупава, макар да знаех, че въпросите ми са смислени – поне в началото. Колкото повече се ядосваше той, толко­ва по-притеснена и „глупава“ ставах аз. Започнах да пов­тарям въпросите си, да забравям отговорите и усетих, че от увереността ми малко по малко не остава и следа. Притеснявах се да кажа каквото и да е било, защото ми­слех, че всяка моя дума ще бъде разбрана погрешно. Бях уморена и дори усетих, че се разболявам. Питър постоян- но коригираше отговорите ми и правеше коментари след това – дали пък не е направил грешка, като ме е надценил, и това наистина ме нараняваше. Чувствах се толкова не­щастна. Чувствах, че вече едва издържам.

Знам, че някои хора сигурно биха проявили повече сила, но на мен ми повлия така. В сферата на продажбите те смя­тат за успял човек, когато започнеш да сключваш сделки. Бях под такова напрежение, че то ми пречеше да уча ефек­тивно и усещах как самочувствието ми се срива. Просто това не беше правилният начин на управление. Обикнове­но търговците имат нужда от окуражаване в началото, малко надъхване, ентусиазирана подкрепа. Този шеф прос­то използваше всеки шанс да ме критикува и да намира мои пропуски и слабости. Накрая и сам започна да ги създава.

Така след няколко седмици Стейси се озовава под ог- ромно напрежение, осъществявано от много напрегнат шеф. Той й поставя абсолютно безсмислени задачи, по- стоянно я критикува, агресивен е и саркастичен. Тя не знае какво да очаква на следващия ден. Деловите срещи с Питър, на които той изразява недоволството си от ней­ната работа, се редуват с моменти, понякога дори часо­ве, когато той е дружелюбен и търпелив.

{ 0 comments… add one }

Leave a Comment

Read previous post:
Ремонт на покриви с гладки ламарини

Има различни материали, с които може да се покрие всеки един покрив. Фирмите за ремонт на покриви понякога използват ламаринени повърхности....

Close