Оня ден ми звъни Ванчо, съученик и приятел, и вика – хайде грабвай си багажа и да вървим на ski in Bansko. Бе, викам, ти нещо превъртя ли, що не погледнеш календара. Погледнал съм го, казва, голяма работа, че е петък, 13-ти.
Не става въпрос за това, петък, понеделник, все тая. Ами е септември, какви ски, какво Банско? И се сетих, напил се е снощи маскарата, привиждат му се снежинки, пусто нали по цяла зима прекарваме с него, най-често на ski in Bansko.
банско ски писти
Чувам, казвам му, ама гледам да е по-внимателно – да не се обиди, че напоследък прекаляваш с пиенето. Ами-ами, не е съгласен Ванчо, разни недоброжелатели ги пускат тия слухове, изобщо не прекалявам, къркам си както винаги.
Ами тогава? Съвсем нищо не разбирам. Тогава, разказа ми Ванчо как стоят нещата. Направили изкуствена писта, да може и през лятото да покараш ski in Bansko. Е, не било като през зимата, но си пак си било кефско, да по-тренираш, да предвкусиш онова, което те чака през зимата.
ски в банско
Речено-сторено, грабнахме, всеки своите ски, натоварихме ги на покрива на Ванчовата кола и хайде към Банско. Обаче, не щеш ли, започнаха да ни спират катаджии по пътя. Гледам Ванчо кара внимателно, повече от 90 км не вдига, със знаците се съобразява, но въпреки това де що изскочи катаджия, на нас вдига палката. Така един път, втори път, трети. Накрая поредният катаджия изплю камъчето. Много подозрителни сме изглеждали с тия ски върху покрива на колата и с посоката към Банско. На пияни сме им изглеждали, по тия места хич не било рядкост почерпени шофьори да настъпват газта. Разказахме му на този катаджия, че сме тръгнали на ski in Bansko, а той започна да цъка с език. Я виж ти, колко интересно, значи и през лятото могат вече да се карат ski in Bansko.
ski in Bansko
Както и да е, крив-ловя стигнахме, макар и с голямо закъснение. Но пък утре е събота, после неделя, има време хем да покараме ski in Bansko, хем и някой малък преход да направим. Планината тук е изумително красива. Не вярвам чак до Вихрен да стигнем, но поне до Байкушевата мура ще се поразходим.
Така и стана. Прекарахме си чудно с Ванчо. Пък е едно временце се беше отворило, септемврийското слънце също може добре да пече, и двамата хванахме тен. Изкуствената писта се оказа много добра, не съм знаел, че може да бъде толкова разкошно да покараш ski in Bansko, когато едва-едва се заесенява.