Това така ценно за съвременни свят „изобретение” се е появило на бял свят случайно, благодарение на Робърт Гаир – шотландски гений. Работата му е била свързана с наблюдение на машина тип преса, която служи за биговане и изрязване на хартия която е използвана за хартиени пликове и торбички. След продължителното наблюдения на тази машина и нейното устройство, той се сеща, че посредством биговане може да създаде нещо ново, стига да разполага с дебел и плътен материал.
Когато осъществил плана си, Гаир всъщност създал т.нар. велпапе. С течение на времето, нуждата на хората от зърнени храни растяла, а с нея и необходимостта от разни кутии-кашони изработени от сив картон, в които продуктите да се транспортират от едно място на друго. Първата компания, която използва кашони е едно дружеството с име Kellog Ltd, чиято главна дейност е търговия на бобови култури.
През 1856 година в Англия се патентова вълнообразния картон. Той се е ползвал за производство на високите шапки, които са носили тогавашната висша класа в обществото. Въпросното велпапе, което представлява навълнен картон поставен между 2 пласта плосък, се патентова от Алберт Джоунс – американец, през 1871 година в Ню Йорк. Той е ползвал велпапето за опаковка на стъклени бутилки и фенери.
През 1874 година се създава първата си по рода машина за масова направа на велпапе. Нейният създател е Джон Смир. През тази година Оливър Лонг прави подобрения в дизайна и функциите на машината на Джоунс и пуска на пазара няколко вида велпапе за нуждата на потребителите.
В първите години на 1900, кутиите от дърво и щайги се заместват с картонени кутии т.нар. – кашони от гофрирано велпапе.
А във Франция е отворен музей, който разказва историята на тази нова картонената кутия – позната като кашон. Тогава, във Валрес, Франция фирми произвеждащи коприна и търговци са ги ползвали за опаковка за транспортирането на копринените буби и яйцата им до Япония. Над 1 век това е била основната индустрия в областта. И днес, картонените кутии намират огромно приложение в икономиката на света.