Както повечето млади семейства, така и ние се решихме на първата ни съвместна почивка на море, заедно с нашата наследница. Госпожицата, на “преклонните” 3 годинки гордо заяви на всички “отиваме на море”! След дълго умуване и преглеждане на различни оферти се спряхме на Поморие. Защо ли? Ще разберете по-надолу.
Аз, като човек, който обича винаги да е подготвен за предстоящите събития, се осведомих какво ни е нужно за безпроблемна ваканция с отрочето. Реших, че ще си направя списък със всички нужни, според мен, неща. Накрая се получи доста дълъг списък, от който постепенно започнах да зачертавам. Това няма да ми трябва, ще минем и без това, а това може да го купим и там. Последното ми заключение беше голяма грешка. В последствие се наложи да платим тройна цена за нещо, което бяхме оставили вкъщи като ненужно. Но това е друга тема.
И така, в края на деня гордо развявах дългият списък и офертата ни за почивка в Поморие, пред половинката. След като изчете нещата, които трябва да помъкнем с нас, той се разсмя и каза, че отиваме само за няколко дни, а не години. Наистина се бях поувлякла, но е нормално, притеснявах се нещо да не ни липсва.
почивка с дете на море
Последва един екстремен шопинг тур по магазините, за да си набавя необходимите бански, плажна шапка, слънцезащитни лосиони и плажни кърпи. Късно след обяд вече бях доволна, изморена и изпотена, но гордо носех около 6 чанти с покупки. Разбира се, купих и много други неща, които не фигурираха в списъка, но ми се сториха “супер оферти”. Това не беше споменато пред любимия, с благородни помисли.
снимка от стария град поморие
Взех си душ и започнах подготовката на багажа. Детето весело щъкаше около мен и повтаряше: “Искам на морееееееее, искам на мореееее”, но с напевен тон, а не мрънкане. Извадих ценния списък и започнах да отмятам нещата, които слагам в сака. От предишни пътувания си знам, че половинката не обича да вземаме много чанти и винаги се караме. Затова бях решила да събера нещата на мен и детето в един сак. Да, да, наивница! Половината сак беше пълен само с плажни кърпи, а за дрехите почти нямаше място. Ами за лекарствата и козметиката? И се започна едно пренареждане, натъпкване, вадене и т.н, докато отново не плувнах в пот.
поморие стария град
Толкова нерви, за да отидем на почивка в Поморие. Винаги е така. След като все пак се побрах в един сак, огромен сак, торбичка с бисквитки, солетки и вода за пътуването, ги натъпкахме в багажника на колата. Естествено, забравихме играчките за плажа, за които, както споменах по-горе, платихме тройна цена.
Пътувахме късно след обяд и пристигнахме преди полунощ. Нямаше проблеми по пътя, спирахме на почти всяка бензиностанция, но това е съвсем в реда на нещата. Настанихме се и тримата заспахме почти веднага. Аз и половинката на двойното легло, а детето на единичното. Стана ми странно, че детето така безпроблемно заспа, но матраците бяха много удобни.
На сутринта, стори ми се, че Слънцето тъкмо изгряваше, детето вече скачаше радостно върху нас и се опитваше да ни събуди. Опитите ни да събудим баща й бяха почти безуспешни. Затова се облякохме и слязохме да си купим някакви закуски. Когато се върнахме половинката вече се беше освестил и ни очакваше.
почивка на море
Така дългоочакваната почивка в Поморие беше започнала. Намазахме се обилно със слънцезащитен крем, моят се оказа по-блестящ, отколкото исках, но това са бели кахъри, както казват хората, и облякохме новите бански. Плажът беше само на около 100 метра от квартирата, което беше супер. По пътя си всеки си мислеше за различни неща, детето за пясъка и морето, аз за кафе, половинката за кафе… Нормално, беше 8 ч. сутринта. Нямаше много хора, а на плажа дори беше леко хладно.
поморие плаж
Имаше много свободни чадъри и шезлонги, и избрахме такива, които са близо до морето. Целта беше да наблюдаваме дъщерята изкъсо, докато си играе с пясъка и прави фигурки. Честно казано нямаше смисъл, тя почти не излезе от морето, а ние двамата се редувахме кой да е с нея вътре.
Резултатът беше – доволно дете, а аз изгоряла. Нея я мажех обилно и често, но мен кой да ме намаже… Успешно и без много рев си тръгнахме към 11 и половина, защото бяхме поогладнели. Прибрахме се бързо в тройната стая, която бяхме запазили за семейната почивка в Поморие. Взехме душ и се преоблякохме. Излязохме и не ни беше много трудно да изберем къде да хапнем. Половинката си има правило, че когато е на почивка или командировка, опитва от местната храна и специалитети. За съжаление не обича риба. Така, че си взехме от онези големи сачове с различни меса и малко зеленчуци, салати и любимите ми чеснови пърленки.
почивка в Поморие
След като хапнахме на корем и изпихме завидни количества сода, и бира, се прибрахме на заслужена следобедна почивка. Тя продължи около 4 часа, след което вече беше станало късно за плаж и само обиколихме ивицата за мидички и рапанчета.
Вечерта излязохме на заведение, отново хапнахме доволно, комарите също си хапнаха доволно от нас, въпреки че бяхме напръскани със защитни спрейове. Следващите дни не се различаваха съществено един от друг.
След като си тръгнахме от лятната ни почивка в Поморие в колата беше тихо, всички бяхме изморени и малко тъжни, че толкова бързо отмина ваканцията ни. Спомените, запечатани в снимки ни стопляха дълго време.