Цицерон е бил мъдрец и е казал много истини за покоя, за съзерцанието и за живота в хоризонтално положение върху матраци, макар че по негово време те са били само една смътна и неуспяваща да се формулира мечта, тъй че той го е казал не точно така и не точно за матраци и все пак това е имал предвид. Личи си отвсякъде, че ако е имал под ръка някои и други матраци, не би се поколебал, би ги разхвърлял из стаята и би поканил гостите си да се разположат удобно и да си похортуват в легнало положение, наслаждавайки се на удобството и отмората, която добрите матраци излъчват.
Но да оставим Цицерон и да се върнем в наши дни, в бесните темпове на съвременния живот, изстискващ от човека и сетните му сили, но пък връщащ му в замяна неповторими начини за релаксиране и почивка. Кой, пита се – кой днес би си помислил, че след изнурителния трудов ден ще се върне у дома си, а там няма да го чакат верните му матраци? Един в хола, един в кухнята и няколко – в стаята?
Веднага отговаряме – никой. Пружини, дюшеци, здравословни нарове от дъски, всичко отиде на заден план (да не кажем – по дяволите), когато на хоризонта се зададоха билюци от матраци: еднолицеви, двулицеви, с пружини и всякакви други.
Полягване сутрин, полягване следобед, през нощта – хептен полягване, даже хъркане и мъркане от удоволствие; това се всекидневните изкушения на мечтаните матраци. Трудно се удържа на тях, трудно му е на човек просто така да излезе и да иде на работа, като добре осъзнава факта, че у дома му любимите му матраци ще пустеят и страдат без полегналото му тяло.
Какво да се прави?! Тежък е животът. Някога хората са тънели в умора – нямали са матраци. Появявали са се сини кръгове под очите им, зачервявали са се очите им от безсъние и мятане наляво-надясно поради скърцащите и за нищо неставащи пружини на легла и кушетки. Сега всички си имат матраци, но нямат време да им обърнат достатъчно внимание. Ще им се като си легнат и никога да не станат – толкова са удобни, толкова са примамливи, любими, верни, обичани матраци!
Тъй върви светът. Употребяваш все повече и повече време, за да притежаваш все повече и повече мечтани неща. Например матраци. Добиваш ги, но понеже употребяваш все повече и повече време, за да добиеш и други неща, нямаш време да се насладиш на вече придобитите (било то матраци или други лелеяни вещи).