Какво ли не се продава в пластмасови опаковки? Мляко и млечни храни, полуготови и готови храни, сладолед и сладоледени торти, бира и безалкохолни напитки, безброй други неща и още безброй по-други неща. От време на време се заговаря, че е по-полезно и по не знам си какво да се откажем от повсеместните пластмасови опаковки и да се върнем към стъкларията и книжните кесии, тук-там се появят подобни по-скоро носталгични начини на търговия, но после всичко замира и си остава по старому.
Някоя сутрин отиваш в супера и виждаш по рафтовете нови и нови продукти в пластмасови опаковки. Да, казваш си, практичното си е практично, то издържа и на закани, и на анатемосване, и на нелоялна конкуренция, и на обичайното поставяне на каруцата пред коня.
Трудно се разграждали тези продукти, много обоклучавали околното пространство. Само че има малка грешка, не въпросните пластмасови опаковки правят боклук. Хората обоклучават околните пространства. Защото всички пластмасови опаковки подлежат на рециклиране и е въпрос на организация и граждански съвест да ги изхвърляме отделно. Тогава всичко ще е наред, нови и нови продукти ще се продават в пластмасови опаковки.
Били изкуствени, трудно се разграждат, твърдят противниците им. Ами изкуствени са, да не би автомобилите да са естествени и да растат по дърветата. Или пералните машини. Или прахосмукачките например. Вървиш си из гората и гледаш трепетликата се раззеленява не с листа, даже не се раззеленява, а се разкафява с торби за прахосмукачки.
Навремето пръкналите се пластмасови опаковки предизвикаха революция, сравнима с днешните постижения на новите технологии. Хората учудено и невярващо ги разглеждаха, после малко по малко започнаха да ги харесват, още по-после престанаха да ги забелязват. Ама някакви неща били в пластмасови опаковки. Ами в какво да са? Нали все това пледираме – светът да се развива, да усвоява нови и по-евтини производства. Как се изхранват днес 7, утре 8 милиарда души? А как им се пакетират храните, как се превозват на далечни разстояния. Че то ако е за въпрос и замразяването не е от най-полезните, но предлага ли някой нещо друго?
Тъй че, упреквани или не, справедливо или не, “всеядните” пластмасови опаковки ще продължат да поглъщат нови и нови територии, все повече неща ще се опаковат с тях, а от своя страна те ще се усъвършенстват, ще стават по-разнообразни и красиви, с повече форми и възможности, с по-голяма якост и издръжливост, докато един ден влезем в магазина и видим, че вече нищо не се продава по друг начин.