Проектиране, оразмеряване и стойност на водопроводни мрежи и съоръжения
Докарването на вода от водовземнето (река, язовир, крептаж и др.) до мястото на нейното предназначение в повечето случаи се разглежда като два типа: водовземане до напоителен резервоар и от резервоара до мястото на нейното използване.
Първата част представлява външен водопровод. Такъв може да е според местоположението – гравтационен или напорен.
Външният гравитационен водопровод трябва да се изчислява да провежда максимална денонощна консумация.
В тези случаи проектантът трябва да съобрази трасето на външния водопровод и да получи по-плавен профил. Той трябва да изчисли мястото, заедно с всички наклони, равнинни и труднодостъпни места, за да има обективна представа, къде и какви бъдещи проблеми с водоснабдяването могат да се повяват.
Много дългият водопровод налага д бъде разделен на няколко секции, за да се поддържа и контролира по-лесно. Така на всеки 20-30 км се предвижат кантони, които са обслужвани от отделни екипи и изискват специални материали… В по-наложителни случаи, за да не се прекъсва водоснабдяването, може аквадуктите или сифоните да се предвиждат със специални двойни тръби.
Когато главният водопровод преминава през долове и реки, коритото на това място трябва да бъде добре контролирано с подходящи облицовки и тръби.
Когато се търси по-икономичен строеж на водопровод, целесъобразността и бъдещата експлоатация на външния водопровод трябва да вървят паралелно и в близост с пътни артерии в по-лесно достъпен терен. У нас дори в наши дни се полагат азбестоциментови тръби. Недостатък при тях е, че са чувствителни на удар. Затова поне при транспортирането им трябва да се избират по-лесни пътища и начини на монтаж.
Има и друг по-лесен достъп до вода, това е чрез групово водоснабдяване.
Към този метод се прибягва, когато в близост няма водоизточници с голям дебит, достатъчен за задоволяване на нуждите на отделни населени места (вилни зони). Тогава добиването на вода се разпределя по групи обекти. От тук идва и името на метода. Според числото на водоизточниците, от една страна и броя водоснабдявани обекти, от друга, може да има една или няколко групи.
Помпени (натегателни) външни водопроводи се оразмеряват на водно количество, след като бъде направено технико-икономическо изследване.
Както при дълги и скъпи външни водопроводи с достатъчен дебит, така и при групови водопроводи винаги се налага, според географско разположение, дебитът и броят на водоснабдявани обекти да бъдат разположени няколко варианта. Така се изчисляват и минималните разходи за строителство и експлоатационна поддръжка. Това се преценява и според очакваното количество добивана вода.