Когато човекът откри, че времето е единственото нещо, което не може да контролира, измисли начин, чрез който може поне да го отмерва. От най-ранната история, изчисляване на времето е било страст на човека. Първите слънчеви часовници са сами по себе си невероятно начинание, заслужаващо респект. Непрекъснатата модернизация на човечеството, се среми към оптимизиране на способите за отмерване на времето. Както историята на човека, така и историята на часовника е изумителна. През дълга еволюця, часовниците в нашо време са както начин за измерване на времето така и изкуство! Те отразяват както времето, така и стила, вкуса и индивидуалността на човека който го носи.
Периодът от 1500 до 1575 се счита за Великата ера на иновации при часовниците. Часовниковите механизми през онова време, са били огромни структури, разделени с тежести. Размерът на самият часовник е бил толкова голям, че е било невъзможно да се пренася. През 1524 година, първият портативен часовник е излязъл на бял свят. Счита се, че и тогава е първият документиран личен часовник. Впоследствие други часовници са се появили през 1548, най-често германско и френско производство. Чак през 1575 година, Англия и Швейцария са започнали производство на часовници.
Отначалото на 1600 година до около 1675 година, часовниците не са толкова вискотехнологични, именно заради това, най-често са ползвани за орнаменти окрасяващи стаята, придаващи класа.
Ценни метали и скъпоценни камъни са инкрустирани на кутиите и на самите часовници. В онези времена часовниците са се носили като колие, а с настъпването на жилетката, са започнали да се носят в джобовете.
За пръв път, след 1675 година часовниковите механизми, започват използването на балансираща спираловидна пружина. Това прави часовниците по-точни, от приблизителен час до приблизителни минути. Подобрената точност идва от добавяне на втора стрелка и допълнително разграфяване на самия циферблат. Часовете са маркирани с римски числа, а минутите в арабски. По-ранните часовници е трябвало да се навиват на всеки 12 часа, а след добавянето на четвърто зъбно колело позволявало навиване на всеки 24 часа.
През 1761 година, Джон Харисън изобретява първият часовник, който можел да измерва географска дължина и ширина, но заради изключителната му сложност, не придобил достатъчно голяма слава. По-късно, часовникари изобретили прототипа на първият хронометър. До деветнадесети век хронометъра се е усъвършенствал до неузнаваемост откъм точност.
Напредването на металургията върви ръка за ръка с напредването на часовниковите механизми. След 1900 година, грешките породени от температурата и баланса са премахнати, заради използването на специални сплави. Това дава началото на ерата на ръчните часовници и до края на Втората световна война, напълно превзема света на джобните часовници. След 1945 година, часовниците се произвеждат с допълнителни функции като автоматично навиване, графа за дата, аларма и т.н. През 1950 година часовници опериращи с помоща на батерии са вече факт. Идеята за електронен часовник с 2.5 милиона удара в минута е реалност. От 1970 година до ден днешен, електронните часовници напълно са премахнали механичните завинаги.