По принцип има две конкуриращи се теории за превода. В едната преобладаващата цел е да се изрази колкото е възможно по-точно и с пълна сила и значението на всяка дума и ред на текста в оригинал, а в другата преобладаващата цел е да се получи резултат, който не е сто процентово предаване на текста дума по дума, а по-скоро предаване на смисъл, стил и настроение, които отговарят на оригиналния замисъл на автора. В ръцете на добър преводач нито един от тези два подхода не може да бъде напълно игнориран. Това са няколко допълнителни умения, които добрият преводач трябва да покаже:
Преводачът трябва да имат отлични познания както по целевия език, така и от езика, от които той превежда. Тези широки познания и на двата езика служат за получаване на равностойност на текстовете, тъй като недостигът на знание на един от двата езика ще доведе до превод без логика и смисъл.
Преводачът трябва да се избегне уловката да превежда дума по дума, защото това ще унищожи смисъла на оригинала и ще съсипе красотата на израза. Тази точка е много важна, защото при буквален превод може да се предаде друг смисъл или разбиране в превода на целевия език. Ако например от английски “Are you interested in sports?” се преведе „Интересуваш ли се от спорт?” няма да е коректно, защото значението на този въпрос обикновено е „Тренираш ли някакъв спорт?”
Преводачът трябва да разбере напълно съдържанието и намерението на автора, когото той превежда. Основният начин да се стигне до това е да се има предвид контекста на написаното и целта на автора. Най-важната характеристика на тази техника е да се превежда възможно най-ясно и естествено, доколкото е възможно. Пример от английски е “In this war we have to do or die”, което би трябвало да звучи така: „В тази война или ще победим или ще умрем”.
Преводачът трябва да се научат да използват формите на речта в обща употреба. Преводачът трябва да има предвид хората, на които ще четат превода и би трябвало да използвате думи, които могат лесно да бъдат разбрани.