Ако и вие обичате да пътувате като мен, тази статия, както и много други в личния ми блог могат да ви бъдат интересни.
Британците са горди с имперското си минало, но макар че са бивши господари, са много толерантни към експоданиците на короната от Африка, Индия, Китай и екзотичните острови. Знаят, че с тях градът им става по-шарен и по-богат. Екзотиката от далечни земи и културата на различни народи, смесени с британската, дават онова усещане за неповторимост на мястото, която приляга да бъде изговорена на бритиш инглиш.
Мегаполис, но с човешки измерения. Дори в лондонското сити, когато вървиш по тесните улички пеша, имаш чувството, че край теб са типичните двуетажни английски къщи, но вдигнеш ли глава, виждаш небостъргачи. Английските къщи задължително са с два изхода от средата на XVII век насам – така е заради големия лондонски пожар, който тогава изпепелил половината град.
Парламентът и Бъкингамския дворец, както и няколко улици, на които са посолствата и държавните институции са единствените сгради, които внушава респект. Лондон държи на непринудеността и толерантността – излъчват я даже прочутите лондонски бобита, както тук наричат полицаите.
Сърцето на града е на двата бряга на Темза. Преди 11 години, когато бях за пръв път тук, реката беше празна, но днес „кипи” от яхти и кораби. Мостовете стават все повече – така преходът пеша между Северен и Южен Лондон е много по-лесен.
Не спирам да вървя по крайбрежните алеи и всеки път ме изненадва умението на лондончани да съчетават историята и модерното, старото и новото, високата култура и поп арта. Английските домове са крепости, само че не в прекия смисъл на думата – всъщност лондончани не са разточителни в пространството нито днес, нито и преди векове. Къщата на Кристофър Рен – архитектът на огромната катедрала „Сейнт Пол” е миниатюрна, но пък е точно срещу любимото му творение.
До нея е люлката на съвременния театър – Шекспировият „Глоуб”, всъщност пресъздаден по скиците на театър „Роуз”, чиито останки са съвсем наблизо. През лятото тук се играят шекспирови пиеси в автентична Елизабетинска обстановка. Няколко крачки по-нататък е „Тейт модърн” – новата галерия за модерно изкуство, настанена в бивша електростанция, макар да имаш чувството, че оруелската по излъчване сграда е специално създадена за това.