Никога няма да забравя първия път, когато си дадох сметка за ужасния недостатък в управленския подход на Питър. През първите няколко дни прекарвахме заедно доста време, той искаше да се заема със стимулиране на продажбите на продукта възможно най-бързо. Това бегие най-скоростният период на обучение, през който съм минавала. Беше безжалостно и след седмица се чувствах безкрайно изтощена. А проблемът беше, че и Питър се чувстваше така. Той се опитваше да ме обучава, но едновременно да върши и своята работа.
Започнах с уговорката, че е в реда на нещата (също както и при предишните ми местоработи) да работя няколко дни от къщи. Към края на втората седмица попитах Питър дали би имал нещо против да прекарам следващите два дни вкъщи, защото имах доста за четене и проучване. Той изведнъж се извърна и се нахвърли върху мен; не беше спокойният усмихнат човек, който ме приветства в екипа преди по-малко от две седмици. Бях шокирана. Можеше просто да каже, че предпочита да съм в офиса, но той се разсърди и започна да крещи:, Не съм тук, за да те подкрепям! Ти нищо не правиш! Трябва да си навън при клиентите! Трябва да го разбереш, и то бързо!”
Бях като гръмната. Той беше бесен. По време на интервюто попитах колко продължава обикновено цикълът на продажбите и той ми каза „от шест до девет месеца“, така че да „направя“ нещо след две седмици на работа беше абсолютно нелепо. Не разбрах какво се беше променило: защо изведнъж беше толкова сърдит. От г-н Чаровник, усмихнат и в добро настроение, се беше превърнал в сърдито малко момче. Напомни ми за двегодишното дете на сестра ми. Обвини ме в егоизъм и че не съм съпричаст- на; беше раздразнен и намръщен.
Притесних се и се извиних. Казах, че няма проблем да дойда в офиса. Просто не знаех как да реагирам и бях шокирана от силната му реакция. Бях прекалено уплашена, за да му припомня за споразумението ни да работя вкъщи. Излязох от офиса абсолютно несигурна в себе си и изобщо не ми се идваше на работа на следващия ден. Продължих да се връщам към случилото се през предишните десет дни и не можех да разбера защо изведнъж той стана толкова различен.
Слушах внимателно, когато Питър ме обучаваше за продукта, и не му бях дала и най-малкото основание да се съмнява в моята съпричастност. Бях искрено развълнувана от работата, тъй като щях да пътувам из цяла Европа и пред мен щяха да се отварят врати във водещи компании. Винаги до този момент в кариерата си съм била ентусиазирана и позитивно настроена. Тогава каква беше грешката ми?
На следващия ден объркването ми стана още по-голямо. Питър ми се извини за избухването и отново се усмихваше. Каза, че случилото се е резултат от напрежение и че стилът му е „ емоционален Почувствах облекчение. За какво съм се тормозила? Очевидно нямах основания да се притеснявам. Сама си бях виновна — бях уморена и разтревожена. Не исках да съжаляват, че са ме наели.
Но се получи омагьосан кръг. Ако аз го помолех за нещо – за някаква информация или подробност относно продукта – реакцията почти винаги бе една и съща. Той правеше такъв проблем, че ме караше да се чувствам наистина глупава, макар да знаех, че въпросите ми са смислени – поне в началото. Колкото повече се ядосваше той, толкова по-притеснена и „глупава“ ставах аз. Започнах да повтарям въпросите си, да забравям отговорите и усетих, че от увереността ми малко по малко не остава и следа. Притеснявах се да кажа каквото и да е било, защото мислех, че всяка моя дума ще бъде разбрана погрешно. Бях уморена и дори усетих, че се разболявам. Питър постоян- но коригираше отговорите ми и правеше коментари след това – дали пък не е направил грешка, като ме е надценил, и това наистина ме нараняваше. Чувствах се толкова нещастна. Чувствах, че вече едва издържам.
Знам, че някои хора сигурно биха проявили повече сила, но на мен ми повлия така. В сферата на продажбите те смятат за успял човек, когато започнеш да сключваш сделки. Бях под такова напрежение, че то ми пречеше да уча ефективно и усещах как самочувствието ми се срива. Просто това не беше правилният начин на управление. Обикновено търговците имат нужда от окуражаване в началото, малко надъхване, ентусиазирана подкрепа. Този шеф просто използваше всеки шанс да ме критикува и да намира мои пропуски и слабости. Накрая и сам започна да ги създава.
Така след няколко седмици Стейси се озовава под ог- ромно напрежение, осъществявано от много напрегнат шеф. Той й поставя абсолютно безсмислени задачи, по- стоянно я критикува, агресивен е и саркастичен. Тя не знае какво да очаква на следващия ден. Деловите срещи с Питър, на които той изразява недоволството си от нейната работа, се редуват с моменти, понякога дори часове, когато той е дружелюбен и търпелив.