≡ Menu

Историята на Стейси

Позицията: продажби и развитие на дейността в софтуерна компания.

Стейси си спомня колко добре започва всичко. Интервюто минава гладко. Изпълнителният директор, който ще й е пряк ръководител, провежда с нея три интервюта, едното от тях – много емоционална поредица от ролеви игри. „Колко осведо­мен човек!“ – мисли си тя.

В тази история ние ще наричаме изпълнителния директор Питър. Стейси си спомня колко чаровен е бил на първата им среща.

Спомням си как гореше от желание да ми разкаже кол­ко печеливша е компанията. Каза ми, че имам страхотни възможности за развитие в кариерата, защото компани­ята шеметно върви напред. Изглеждаше спокоен човек и добър професионалист.

Като се връщам назад си мисля, че сигурно трябваше да питам за образованието на Питър и мениджърския екип на компанията в САЩ. Той ми даде доста конкретни подробности за финансовото състояние на фирмата. Тъй като предишната ми фирма винаги се бореше с финансо­вите си трудности, за мен беше облекчение да работя за успешна компания. Бях наистина развълнувана от идеята да бъда назначена от такива професионалисти и поласка­на, че ме харесаха от първия път.

Опирайки се на опита си, сега Стейси може да види своите грешки. Питър успява да я предразположи да се почувства добре дошла, изключително обстоятелствен е по време на интервюто и представя компанията по невероятно положителен начин. Би било много трудно нещо да се провали, освен ако на Стейси не й е хрумнало да задава повече въпроси на бъдещия си шеф. Освен това тя не е пожелала да говори допълнително с хора от екипа, с който й предстои да работи, и най-лошото – привлечена е от финансовата стабилност на компанията и я използва като основен критерий за присъединяването си към нея.

Приходите са били основен проблем на предишната й мес­торабота и финансовата сигурност на новата компания за нея е основната причина да чувства, че решението й да приеме е правилно.

Това е добър пример как понякога подхождаме твърде ле­комислено спрямо определени черти на характер, статус или други стимули. Привлечени сме от ситуации, които изглеждат пълна противоположност на предишния ни опит. Но при тър­сенето на работа това е грешка. Въпреки че е много трудно, важно е да гледате на възможностите много обективно. Разби­ра се, вие искате да работите за успешна компания със здрав­ни осигуровки, допълнителни финансови поощрения и собст­вен паркинг. По-важно е обаче с какви хора сте заобиколени и с кого ще общувате всеки ден. Това са ключовите фактори, от които ще зависят вашият успех и щастие.

Питър е бил очарователен, усмихвал се е и е нарисувал страхотна картинка. Компанията се справя толкова добре. Стейси е точно човекът, когото са търсили. Ще е страхотно допълнение към екипа. Кога може да започне?

На пръв поглед всичко изглежда добре организирано. Стей­си няма търпение да постъпи на работа при новия си шеф, който й изглежда енергичен и явно работи упорито. Работата ще е предизвикателство: ще има крайни срокове и ясно фор­мулирани цели. Когато след последното интервю тя минава, за да получи писменото си предложение за работа, всички в модерния тих офис изглеждат толкова съсредоточени. Каква страхотна възможност…

После Стейси ми разказа как само за две-три седмици ней­ните фантастични възможности се превръщат в истински ад.

Шефът в тази история е от онзи тип, който не може да пре­цени доколко приятелски трябва да се държи с подчинените си. Той наистина не знае как да управлява хора и, както в мно­го от нашите примери, не е получил никакво обучение. В един момент е готов да ти окаже помощ и подкрепа, а в следващия е агресивен и дистанциран. Историята на Стейси прекрасно илюстрира тази категория шефове, защото, както скоро ще разберете сами, Питър се лута между двата полюса. Сред тези шефове често е служител, постигнал успехи, а после получил повишение като „награда“, но без да е обучен и да са му даде­ни нужните за новата позиция ресурси. От тази гледна точка ще видим, че отговорността за конкретния случай може би изобщо не е на двамата нещастни играчи – Питър и Стейси.

Стейси се усмихва широко, когато продължава разказа (тя казва, че е в състояние да се усмихне само защото вече е на­пуснала тази работа). Тя не е знаела как да постъпи, така че стратегиите за справяне с положението са й подсказани от друг човек, който е успял да намери правилния подход с така често срещания тип шеф.

{ 0 comments… add one }

Leave a Comment

error: Content is protected !!