Позицията: продажби и развитие на дейността в софтуерна компания.
Стейси си спомня колко добре започва всичко. Интервюто минава гладко. Изпълнителният директор, който ще й е пряк ръководител, провежда с нея три интервюта, едното от тях – много емоционална поредица от ролеви игри. „Колко осведомен човек!“ – мисли си тя.
В тази история ние ще наричаме изпълнителния директор Питър. Стейси си спомня колко чаровен е бил на първата им среща.
Спомням си как гореше от желание да ми разкаже колко печеливша е компанията. Каза ми, че имам страхотни възможности за развитие в кариерата, защото компанията шеметно върви напред. Изглеждаше спокоен човек и добър професионалист.
Като се връщам назад си мисля, че сигурно трябваше да питам за образованието на Питър и мениджърския екип на компанията в САЩ. Той ми даде доста конкретни подробности за финансовото състояние на фирмата. Тъй като предишната ми фирма винаги се бореше с финансовите си трудности, за мен беше облекчение да работя за успешна компания. Бях наистина развълнувана от идеята да бъда назначена от такива професионалисти и поласкана, че ме харесаха от първия път.
Опирайки се на опита си, сега Стейси може да види своите грешки. Питър успява да я предразположи да се почувства добре дошла, изключително обстоятелствен е по време на интервюто и представя компанията по невероятно положителен начин. Би било много трудно нещо да се провали, освен ако на Стейси не й е хрумнало да задава повече въпроси на бъдещия си шеф. Освен това тя не е пожелала да говори допълнително с хора от екипа, с който й предстои да работи, и най-лошото – привлечена е от финансовата стабилност на компанията и я използва като основен критерий за присъединяването си към нея.
Приходите са били основен проблем на предишната й месторабота и финансовата сигурност на новата компания за нея е основната причина да чувства, че решението й да приеме е правилно.
Това е добър пример как понякога подхождаме твърде лекомислено спрямо определени черти на характер, статус или други стимули. Привлечени сме от ситуации, които изглеждат пълна противоположност на предишния ни опит. Но при търсенето на работа това е грешка. Въпреки че е много трудно, важно е да гледате на възможностите много обективно. Разбира се, вие искате да работите за успешна компания със здравни осигуровки, допълнителни финансови поощрения и собствен паркинг. По-важно е обаче с какви хора сте заобиколени и с кого ще общувате всеки ден. Това са ключовите фактори, от които ще зависят вашият успех и щастие.
Питър е бил очарователен, усмихвал се е и е нарисувал страхотна картинка. Компанията се справя толкова добре. Стейси е точно човекът, когото са търсили. Ще е страхотно допълнение към екипа. Кога може да започне?
На пръв поглед всичко изглежда добре организирано. Стейси няма търпение да постъпи на работа при новия си шеф, който й изглежда енергичен и явно работи упорито. Работата ще е предизвикателство: ще има крайни срокове и ясно формулирани цели. Когато след последното интервю тя минава, за да получи писменото си предложение за работа, всички в модерния тих офис изглеждат толкова съсредоточени. Каква страхотна възможност…
После Стейси ми разказа как само за две-три седмици нейните фантастични възможности се превръщат в истински ад.
Шефът в тази история е от онзи тип, който не може да прецени доколко приятелски трябва да се държи с подчинените си. Той наистина не знае как да управлява хора и, както в много от нашите примери, не е получил никакво обучение. В един момент е готов да ти окаже помощ и подкрепа, а в следващия е агресивен и дистанциран. Историята на Стейси прекрасно илюстрира тази категория шефове, защото, както скоро ще разберете сами, Питър се лута между двата полюса. Сред тези шефове често е служител, постигнал успехи, а после получил повишение като „награда“, но без да е обучен и да са му дадени нужните за новата позиция ресурси. От тази гледна точка ще видим, че отговорността за конкретния случай може би изобщо не е на двамата нещастни играчи – Питър и Стейси.
Стейси се усмихва широко, когато продължава разказа (тя казва, че е в състояние да се усмихне само защото вече е напуснала тази работа). Тя не е знаела как да постъпи, така че стратегиите за справяне с положението са й подсказани от друг човек, който е успял да намери правилния подход с така често срещания тип шеф.