Наскоро попаднах на една невероятна рецепта за пържоли. В първият момент доста се замислих и за малко да я подмина между многото други рецепти за приготвянето на пържоли на които попаднах. Толкова се радвам, че не го направих, а се спрях точно на тази рецепта. Според описанието на автора тези пържоли трябваше да се получат много крехки и безкрайно вкусни и за мое щастие резултата напълно съвпадна с очакванията ми.
Подготовката не ми отне повече от 10- 15 минути, не засякох точно, но всичко се получи наистина бързо, след което, докато яденето къкреше на котлона, а това продължи около 2 часа, аз успях да свърша куп неща. Започнах с пускането на пералнята, следвано от прахосмукачка, бърсане на прах и прибиране на разхвърляни тук там детски играчки. Накрая дори ми остана време да почета малко от новата книга, която току що бях започнала и много ме забавляваше. Очертаваше се перфектната неделя, и само мисълта и очакванията за новото ястие леко пробуждаха безпокойството ми, но за мое щастие когато след около 2 часа погледнах какво има в тенджерата, уханието и вкуса на картофите и невероятно вкусните моркови ме накара да се усмихна щастливо.
Бях вече спокойна, и сервирах храната както обикновено за цялото семейство. До ден днешен, винаги когато в чинийките на децата има месо, започват едни пазарлъци, едни разправии и аз винаги отстъпвам и казвам, че могат да изядат само половината от месото.
И този път обяда не започна много по-различно, но какво беше учудването ми, когато след около 15 минути забелязах количеството месо бързо да намалява във всички чинии без изключение. Всичко което мога да кажа е, че това беше един от най-вкусните обеди, които сме имали, и то такъв от който всички останаха доволни. Месото беше невероятно крехко, а вкусът на картофите и морковите просто зашеметяващ.
Наистина ви препоръчвам да опитате да сготвите това ястие. Убедена съм че в никакъв случай няма да съжалявате.