Почвеното плодородие е един от най-важните фактори, когато се извършва процес на озеленяване от дадена фирма – за дадена градина или даден двор. В настоящата статия ще разгледаме какви видове почвено плодородие съществуват и защо то е толкова важно при озеленяването.
Според конкретните условия и определящите показатели, почвеното плодородие се разделя на потенциално и ефективно.
Потенциално плодородие. То е характерно за всички почви. Обуславя се от физичните, химичните и биологични особености на почвите, характерни за съответния конкретен процес на почвообразуване. Определя се от общото съдържание на вода и хранителни елементи.
Ефективно плодородие. То се определя от количеството на достъпната вода и усвоимите хранителни вещества, които непосредствено могат да се използват от растенията. Това показва, че ефективното плодородие винаги има по-малък количествен израз в сравнение с потенциалното, но то отразява реалните възможности на почвата като растежна среда. Косвено може да се оцени чрез продуктивността на съответната растителност.
Ефективното плодородие може да се раздели на два вида.
– първоначално, което се определя само на базата на природното потенционално плодородие;
– изкуствено, което се дължи на антропогенно въздействие с различни мелиорации и в резултат на това първоначалното плодородие се повишава.
Въз основа на сравнителна оценка на почвеното плодородие за определен период от време е възможно да се определи насоката на изменението му, което е възприето да се нарича възпроизводство на почвеното плодородие. То може да бъде съответно: непълно възпроизводство, при намаляване спрямо първоначалното ниво; просто възпроизводство, при запазване на първоначалното ниво и разширено възпроизводство, при повишаване в крайния период.
Фактори на почвеното плодородие
Водата като фактор на почвеното плодородие. Водата е необходима както за физичните, химичните и биохимичните процеси в почвата, така и за всички физиологични процеси в растенията, почвеците микроорганизми и почвената фауна. Нейното съдържание в корените на растенията е 70-80%, а в листата 80- 90%. Установено е, че за синтезирането на lg сухо вещество са необходими от 170 g вода (бук, дуглазка) до над 300 g (дъб, бреза). Според изискванията на дървесните видове към влагата те се разделят на ултраксерофити, ксерофити, ксеромезофити, мезофити, мезофидрати и хидрофити.
Количеството на водата в почвата е динамичен показател, който се изменя както по сезони, така и в дълбочина на профила, в зависимост от водния баланс и водните свойства на почвата – влагоемност, водопропускливост, водоподемност и водоизпаряемост.
Основният приход на вода в почвата са атмосферните валежи (Ar), а също така подпочвената вода (FIq) и кондензацията на водни пари (К). Разходът се определя от десукцията (Д) – водата използвана от растенията, повърхностния, почвения и подпочвения отток (О) и физичното изпарение (Иф).
В зависимост от количеството на съдържащата се в почвата вода за практически цели е разработена следната шестстепенна скала.
Характерно за нашата страна е, че в районите до 500-600 m н.в. през летните месеци много често почвената влажност е недостатъчна и става лимитиращ фактор за развитието както на различни земеделски култури, така и за декоративната растителност в селищна среда, където почвените условия се характеризират със силно влошени водно-физични свойства.
Хранителните вещества като фактор на почвеното плодородие. В състава на растенията са установени 75 химични елементи, които според количественото то им съдържание се разделят на макроелементи (над 0,01 %) – С, Н, О, N, Р, К, S, Са, Mg,Na, Al, Si, Fe и др. и микроелементи (под 0,01 %) – В, I, Mn, Cu, Zn, Мо, Со и др. Съвременното схващане е, че границата между тях е съдържанието на желязото.
Макро и микроелементите, което са безусловно необходими за живота, растежа и развитието на растенията се наричат хранителни елементи. Те трябва да отговарят на следните условия:
– при липса или недостиг на даден елемент растението да не може да завърши вегетативния си или репродуктивен стадий;
– симптомите за липсата или недостига да са специфични за съответния елемент и да се отстраняват само след внасянето му;
– елементът да се включва пряко в храненето на растението.
Според ролята и значението за растителния организъм хранителните елементи се разделят на:
– органогенни (конституционни, структурни), които са основният материал за изграждане на тъканите и органите на растенията (С, Н, О, N, Р, S);
– функционални, които са необходими за нормалното протичане на физиологичните процеси – обмяна и придвижване на веществата, поддържане на строежа и структурата на клетъчната плазма и др. (К, Са, Mg, Fe, Mn, Zn, Cu, В, Мо и др.).
Прави впечатление, че органогенните са макроелементи, а при функционалните преобладават микроелементите. Установено е, че висшите растения усвояват хранителните елементи само като компоненти на характерни за всеки елемент химични съединения – аниони, катиони, окиси и др., които се наричат хранителни вещества. Така напр. азотът се усвоява като NH4+ или NO, калият като К+и др. Само кислородът се усвоява в свободно състояние при дишането.
Усвоимите форми на хранителните вещества представляват т. нар. деятелни запаси и съответстват на ефективното плодородие, а трудноусвоимите и неусвоимите – недеятелни, или потенциални запаси и съответстват на потенциалното плодородие. В повечето случаи преобладават потенциалните запаси, което е благоприятно, тъй като се осигурява известен резерв от хранителни вещества. Това състояние не е статично, тъй като в почвата протичат процеси на преминаване на веществата от едно състояние в друго, съответно мобилизация – при преминаване от неусвоими в усвоими форми и имобилизацш — при преминаване на веществата в неусвоими форми. Оптимален е хранителният режим когато двата процеса протичат едновременно с известно преобладаване на имобилизацията.
Характерно за почвите в нашата страна е дефицита на усвоими форми на азот и фосфор, докато с останалите макро и микроелементи те са добре запасени. Почвите в селищна среда имат много по-неблагоприятен хранителен режим.
Голямо значение за почвеното плодородие имат и другите фактори:
– въздушният режим, свързан с газообмена между почвения и атмосферния въздух обезпечава необходимия кислород за дишането на кореновата система и микроорганизмите, за окислителните химични реакции и аеробните микробиологични процеси;
– добрите топлинни условия ускоряват химичните реакции, създават необходимият температурен оптимум за развитието на почвените микроорганизми и чрез сумата на температурите над 10 °С на дълбочина до 20 cm определят продължителността на вегетационния период на растенията;
– мощността на коренообитаемия слой осигурява развитието на кореновата система и възможността за извличане на вода и хранителни вещества;
– много важно условие е почвата да не съдържа токсични вещества за растенията и микроорганизмите.