Понятието АУТИЗЪМ е въведено най-напред от швейцарския психиатър Ойген Блойлер през 1911г. Произлиза от старогръцки език и означава сам, сам за себе си. Детския аутизъм е отделен в самостоятелна нозологична единица от Лео Канер и Ханс Аспергер, които независимо един от друг го проучват и излизат с публикациите си през 1943 г. и 1944 г. Единият в Балтимор а другия във Виена. И двамата описват случаи на деца със сходни симптоми, с явна неспособност за установяване на нормални взаимоотношения с околните.
аутизъм
Децата и младежите, които изследва проф. Канер, имали много ниска вербалност или изобщо не говорели, извършвали тежки стереотипии и обикновено изглеждали умствено изостанали. Докато изследваните от проф. Аспергер деца показвали интелигентност дори над средната, във всички случаи имали развит език, но проявявали големи странности в поведението и особени способности. Дефеницията за аутизъм, дадена в МКБ – 10, гласи следното: група серозни разстройства, характеризиращи се предимно с качествени нарушения предимно на социалните отношения и начина на комуникация, както и с много ограничен стереотипен, повтарящ се един и същ репертоар от интереси и дейности. Това е дезинтегративно генерализирано нарушение на развитието, което при абнормността на поведението се установява още в най-ранно детство (до 30-я месец ). Причините за аутизма активно се проучват и около тях се създават множество хипотези.
логопед
Освен общоприетите пре, пери, и постнатални вредности (заболявания и химически влияния през бременността недостиг на кислород и наранявания по време на раждането, възпалителни заболявания и травми на мозъка на новороденото и др.), тук се изтъкват и други причини: вредни вещества поемани от въздуха вследствие на екологичната замърсеност, увреждания от ваксини, недостиг или свръх продукция на ензими, хормони, невротрансмитери, осъществяващи предаването на информация между мозъчните клетки. Многобройни и специфични са симптомите на аутизма. Затрудненията са главно в развитието на социалните контакти и умения за общуване, в социалните взаимоотношения. Не се осъзнават родствените взаимоотношения, липсва съпричастност към чувствата на другите, съпреживяване, страда емоционалната интелигентност. Децата имат множество отрицателни преживявания: страх, тревожност пред непознатото и новото, нежелание за промени и общуване.
аутизъм причини
Поведението на децата е изпъстрено със стереотипи, щампи и специфични ритуали които те следват упорито.