≡ Menu

Стейси продължава:

Чувствах, че в минутата, в която опитам да се поше­гувам или да коментирам нещо, той ще се промени. Ще те остави да го доближиш максимално и после става друг.

Не беше особена философия. Понякога приемлив при друг случай коментар го караше да се държи дистанцирано и хладно. Беше ужасно! Не мога да опиша колко изнервящо става това с времето. Като мъчение. Знам, че е важно да изграждаме добри отношения и доверие с хората, с кои­то работим, но аз просто не можех да се сработя с него, нито знаех какво ще трябва да изтърпя на следващия ден.

Не бях единствената в офиса, която се чувстваше по този начин. Много от другите колеги бяха ставали свиде­тели на променливите му настроения през четирите го­дини, откакто беше във фирмата, бяха работили с него като с колега преди повишението му и не вземаха избух­ванията му толкова присърце, както аз. Те му бяха свик­нали, понякога кипваха и му отговаряха, но аз усещах, че не мога да се държа така. Бях новото момиче в продаж­бите, исках да се докажа, а той бегие шефът. Не можех да си представя да говоря с него, както говореха някои от колегите. Всички обаче казваха, че той става все по-зле.

Какво се случва? Луд ли е шефът й? Той й плащаше добра за­плата и беше загубил часове в процеса по наемането й. Какво го караше да се държи по този начин? Какво се беше променило?

Стейси напуска след седем месеца. Тя прави няколко сдел­ки, но според думите й преживяването е било мъчително. Дори се отказва от солидна комисиона – сметнала е, че не си заслужава страданията, които е принудена да търпи. След ня­колко седмици проучване на пазара Стейси си намира работа в отдел „Продажби“ в много по-голяма компания.

{ 0 comments… add one }

Leave a Comment

Read previous post:
Приятел, после враг, после пак приятел

Никога няма да забравя първия път, когато си дадох сметка за ужасния недостатък в управленския подход на Питър. През първите...

Close