Сега ще се опитаме да разберем защо Питър се държи по този начин? Пътят на повишението му обяснява до известна степен поведението му. Мениджъри, издигнали се от „екипа“, често се борят, за да се сдобият с нов авторитет пред старите колеги. Дори те да и приемат, че новият мениджър наистина заслужава поста си, той често не знае къде да установи нови
те граници в отношенията, така че да поддържа дисциплината и авторитета си, и доколко дружелюбно и приятелски да се държи с тях. Тормозен от несигурност, той се пита дали старите му колеги ще се възползват от предишната близост, за да му хвърлят прах в очите. Какво означава това, че преди е бил част от екипа? Може би, че той ще си затваря очите за повече неща? Питър изведнъж се чувства изолиран и започва да се съмнява в решенията си.
Един ден той идва на работа и търси положителната комуникация с екипа, с който работи от години, и кани служителите си да изпият заедно по бира след работа. Общо взето, е спокоен и приветлив. Но по време на работния ден един колега се обажда, че е болен, друг пита може ли да излезе по-рано, защото има час за зъболекар, трети е забравил да проведе някакъв телефонен разговор. Изведнъж всички тези дреболии го карат да се чувства „манипулиран“, от чиято доброта всички се възползват. Изпълнен със скрити страхове и с чувство на изолираност, той реагира твърде бурно. Нищо не е наред, никой не оценява трудното му положение, предупрежденията започват да летят към всички – отляво, отдясно и по средата!
Това е преувеличен пример – проблемите на служителите са абсолютно маловажни, а шефската реакция е пресилена. Дали все пак обаче описаният модел не пасва на ваш познат шеф? Трудно е да се доближите до човек, който страда от собствената си несигурност, и е почти невъзможно да се удовлетворят желанията му. Той вижда всяка по-близка връзка като потенциална заплаха и постоянно трябва да се изтъква като шеф, дори и ако това, което наистина иска – както и всички други хора – е да бъде приет и харесван. Напрежението от изолацията изтощава Питър и го прави раздразнителен. Той отчаяно иска да докаже пред шефовете си, че с избора му са взели правилното решение, поради което за нищо на света не трябва да се провали. Но с поведението си губи основното – екипа си и неговата подкрепа. Ето защо Питър не може да прецени дали някоя основателна молба не е всъщност искане на услуга.
Този тип шеф може да се прояви навсякъде – в офиса, в строителството, в някое производство или магазин. Самият Питър е жертва на луд шеф. Дори и да разбирате ситуацията, това, което наистина трябва да знаете, е как с намесата си да я промените, така че да запазите душевното си равновесие във всекидневната работа.
Изолацията, страхът от провал, липсата на доверие са ключовите движещи сили зад описаното поведение. Комбинирани с изтощение и подозрение, че не го уважават, тези чувства създават двойствената природа на шефа тип Приятел, после враг, после пак приятел.
Този луд шеф така се е концентрирал върху желанието да се доказва пред собствените си шефове, че изобщо не може да оцени колко е важно да се научиш да ръководиш екип.
Питър е можел да избегне всичко това. След година като мениджър той е можел да напусне и да си намери работа като мениджър в друга компания. В новата компания хората са щели да го възприемат просто като мениджър и да се държат подобаващо – щял е да се отърси от голяма част от товара си, като не го „преследват“ никакви членове от стария му екип.
По-нататък ще се спрем на практическите възможностите да управлявате такъв тип работна среда. Помнете, че дори и шефът ви да изглежда луд, може да не е лош човек. Тези стратегии ще спасят душевния ви комфорт, и то не за сметка на неговия. Във всички описани ситуации, ако сте в състояние да се дистанцирате и да разберете откъде идват проблемите на шефа ви, вие сте минали половината път…