Придържах се към работното си време колкото можех и виждах как това изкарва Джордж от кожата му. Той наистина не можеше да разбере защо не реагирах на заплахите му. Каза ми, че ще си поговорим наистина, сериозно “, ако не покажа повече отдаденост в работата си.
Понеже имах шанса да премисля как да се справя с него, бях готов за този момент, когато и да дойде. Казвах му, че съм напълно отдаден, но имах винаги основателна причина да не мога да остана. Или пък не казвах нищо, а просто си тръгвах навреме. Но понякога истински го шокирах. Щом се сблъсквахме със сериозен проблем, който можеше да повлияе на бизнеса, аз влизах в ролята на героя.
Веднъж страдахме от недостиг на гориво (заради национална стачка на превозвачите му) и закъсняхме страхотно с доставките на нашите продукти до дистрибуторските мрежи и до клиентите. От седмица не бяхме получавали и капка гориво, но изведнъж имахме доставка! По една щастлива случайност можехме да наваксаме след цяла ужасна седмица и да доставим продуктите. Всичко трябваше да се свърши на момента.
Помолиха хората от склада да останат до късно. Трябваше да се уверим, че камионите са натоварени с каквото трябва. Ние в офиса имахме да приготвим и проверим купища документи и да се свържем с клиентите и дистрибуторите, за да сме сигурни, че са готови да получат продуктите, които щяха да пристигнат по доста необичайно време. Бегие много важно да разпределим горивото по възможно най-ефективния начин между камионите и да проверим кои са най-подходягците маргирути.
Всички бяхме затрупани до уши в работа. Разбира се, щях да остана до късно. Уверих се, че всеки в административния отдел има достатъчно кафе и чай – убедих да остане и един от личните асистенти, за да ни помогне. Поръчах да ни донесат в офиса няколко пици. Сновях напред-назад между склада и офиса, за да проверя дали всеки е наясно със ситуацията. Проверих всички маршрути за доставките и дали са в ред документите. Убедих колеги да помагат и авторитетът ми се вдигна. Бях пределно „ чист “ пред Джордж – през цялото време влизах и излизах от кабинета му, за да го осведомя как вървят нещата. Общо взето, се представих във възможно най-добра светлина. След тази вечер никой не можеше да поставя под съмнение моята лоялност към работата – а това беше целта ми. Разбира се, на следващия ден си тръгнах по обичайното време.
Маркъс използва тази стратегия наистина блестящо. Основното в нея е: периодично минавай с едни гърди пред другите. Но не си търси белята и не го прави твърде често – ако се държиш като изтривалка, всеки ще стъпва отгоре ти.
Маркъс продължава:
Стратегията ми не остана незабелязана. Два дни след доставката на горивото аз предложих на момчетата в офиса да отидем на по бира след работа. Успях да измъкна трима със себе си! Беше страхотно. Тръгнахме си заедно и Джордж думичка не каза. Не че скочи и се зарадва, но наистина чувствах, че извършвам промяна. След като тези момчетата се съгласиха да си тръгнат с мен и да пийнем по нещо заедно – та това беше началото на революция в офисните навици. Колегите изглеждаха облекчени, че някой се е осмелил да се изправи срещу Джордж. Беше страхотно!
Не ме разбирайте погрешно – не че имам лошо отношение към Джордж. Просто се противопоставих да управлява офиса като тиранин, за да компенсира собствените си пропуски. Имах в главата си и други подобни планове и придържането ми към стратегията през двете години при Джордж помогна на доста хора в този офис.
Маркъс е чудесен пример как самочувствието му е помогнало да излезе от трудната ситуация. Какво е можел да направи Джордж? Докато не докаже, че Маркъс не спазва договора си или че вреди на компанията, той знае, че има риск да извърши несправедливо уволнение. Този тип шеф всъщност не би искал да попадне в такава ситуация. Той се страхува да покаже слабостите си и да е заобиколен от хора, които му задават директни въпроси за поведението му. Ключът към успеха е да се противопоставиш на тези шефове – професионално и спокойно, и да отстояваш позицията си.