Борцова порода кокошки, създадена в Куба и придобила популярност и развитие в САЩ. Характеризира се със силно свлечена голяма „омарова” опашка, къснозряла, нископродуктивна, красива птица, много издръжлива както на студ, така и на жега, добра мътачка, активни, шумни, агресивни птици.
Друга особеност е липсата или слабо развити шпори при петлите, като по този начин се избягва нараняването им с тях по време на борба. Отглежданите в Куба и САЩ птици са малко по-едри и с по-висока носливост от отглежданите в Европа. Не са подходящи за отглеждане с други птици поради своя конфликтен характер.
История
Създадена е в Куба през средата на ХІХ век. При създаването на породата са участвали филипински, малайски и европейски борцови кокошки. През средата на ХІХ век, испанците донасят в Хавана, Куба няколко азиатски борци от Филипините. Местното население започва да кръстосват тези птици помежду им и с местни кокошки, а по-късно и с Европейски и Малайски борци. До началото на ХХ век, тези птици са били обособени като порода без намесата на образовани селекционери. През 1935 година Кубинската национална асоциация на птицевъдите (ANA) признава породата. В САЩ породата е представена на международното изложение през 1939 година и още същата година призната от АРА. В Европа са внесени през втората половина на ХХ век, като печели популярност сред развъдчиците на борцови породи в Германия и Холандия. В Германия е призната през 1983 година.
Екстериор
Тялото е дълго, мускулесто, широко и наклонено назад към опашката. Гърбът е широк, дълъг, като линията от шията до върха на опашката е непрекъсната, снижаваща се назад и надолу. Поясът е наклонен назад следващ линията на гърба, добре оперен, широк, дълъг, като преминава плавно към опашката. Опашката е голяма, широка, опираща земята, свлечена под хоризонталата, следваща линията на гърба и пояса, формата й е характерна скосена, наречена „омарова” опашка. Сърповидните пера са дълги, широки, като достигат земята. Раменете са широко и частично покрити от шийното оперение. Гърдите са широки, високо носени, заоблени. Крилата са средно дълги, широки, ниско държани, но не закриват тарзометатарзалните стави. Коремът е умерено развит. Главата е малка и широка. Лицето е червено и неопределено. Очите са червени до червено-кафяви. Клюнът е малък, силен, извит, бледо-жълт. Гребенът е малък, граховиден. Околоушките са червени, малки и гладки. Менгушите са много малки, почти слети с гърлената гънка. Шията е силна, сравнително дълга и добре оперена. Бедрата са дълги, мускулести, видни, оперени. Краката са силни, средно дълги, неоперени, бледо жълти с четири пръста. Характерно за породата е слабо развитите шипове при петлите. Оперението е богато, плътно прилепнало.
При женската тялото е малко по-компактно от петела, наклонено назад. Гърдите са повдигнати и заоблени, широки. Опашката е средно голяма, широка, характерно скосена, носена както при петела под хоризонталата, но не опира земята. Коремът е умерено развит, често скрит от крилата. Кожните образувания са много слабо развити.
Тежки грешки: хоризонтална поза на тялото; хоризонтална или носена по-високо опашка; слабо развита опашка; късо, тясно тяло; голяма, груба глава; различие от стандартните цветове на оперението.
Цветове
Най-разпространения цвят на породата в Европа е пшеничния. В Куба е много желан синия пшеничен цвят, наричан пепеляв (cenizo).
Разпространение
Кубалая е рядка порода, отглеждана основно в САЩ, Куба и Германия.
Стандарт
Тегло – 2,0-2,5 / 1,5 – 2,0
Носливост – 70
Яйчно тегло – 50
Цвят черупка – бял до бледо жълт
Цветове – бял, пшеничен, син пшеничен
Размер пръстен – 18/16