Как сте хора, продължавате ли да си потискате егото? Е, това си е ваше решение все пак. Имате си свое его и е изцяло ваша работа как и дали ще го използвате.
Само че знайте, че егото е сила, енергия, цвят на изразяване, цветът на личността ви, с когото заявявате и отстоявате себе си в реалността. И тази жизнена енергия, наречена его, търси изява.
Имате два варианта, по отношение на егото си – или да го потискате, както ви обясняват някои философи, психолози и духовни учители / каквото и да означава това /, или да го признаете, да го опознаете, да го развиете, да му осигурите здравословен растеж, да го насочвате и в крайна сметка да разчитате на него.
В първия вариант се получава запушване и оттам се създава налягане. Потискайки егото си, сякаш потискате жива енергия, което естествено създава психическо напрежение. Това е напълно нормално. И в материалния свят е така. Ако запуши някаква тръба, някакъв проводник, по който тече нещо, носещо кинетична енергия, се създава напрежение в системата. И това напрежение създава проблеми, създава тромавост. А често се случва и да избие отнякъде и резултатът е разрушителен.
Не е нужно да ходите на курс по психология, за да схванете, че и в психическата система става нещо подобно. Ако запушите енергията във Вас, егото си, започвате да усещате дискомфорт, дължащ се на натрупвано напрежение. Реано не се изявявате, нея намирате себе си в действията си, не изразявате позициите си, дори не се осмелявате да заемете позиция, не задоволявате интересите си и не следвате принципите си. Като цяло изневерявате на думата, която сте дали на самия себе си. И напрежението се натрупва. И живеете потиснато. Тук има също два варианта.
Еиният вариант е да изтрещите изведнъж. Така от безхарактерен и кротък добродушко /балама, тоест/ в миг се превръщате в звяр, търсещ плячка. И си го изкарвате на някого и на нещо. И по закона на Мърфи, това често е скъпа вещ или скъп човек. Става беля, а някои психолози или дървени философи тръгват да Ви обясняват, че белята е плод на изявата на егото. Да, ама не! Тя е плод на потискането на егото.
Другият вариант е да си имате си живеете по-тихо от мравка, да си изпълнявате послушно всички дългове, да се самозалъгвате, че живеете морално, че живеете праведно /мразя тази дума/ и да си имате, как да кажа, своите малки, сравнително тихи моменти на отпускане на напрежението. Я ще ръфнете някого леко по болното място, я ще кажете пред жена си/мъжа си, че някой е тъпак, но няма да му го кажете в очите, я ще се изкарате в някой, безопасен, момент на големи разбирачи, които обаче са безучастни, защото са обидени – “Абе да си трошат главата, какво ще им обяснявам”, ще е посланието Ви.
Диаметрално прфотивополжният вариант на изброените е да дадете изява на егото си, да го почитате. Теглете по една на всичките там психолози, философи, духовни учители! И се грижете за егото си. Оставете го да израсне свободно, хранете го със здравословна храна. Израявайте себе си, проявявайте егото си, чрез изяви на здрав разум увереност, убеденост, основателна гордост, безкомпромисни почит и стремеж към ценностите, смятани от Вас за важни, принципност, увереност, зачитане на собствения интерес. Тогава може и да се изненадате, че някак нещата във Вас ще се подредят, силата Ви ще се насочи в градивна посока, вътрешното напрежение ще изчезне. Е някои хора няма да са доволни сте започнали по-категорично да изразявате себе си. Но какво от това? Ще свикнат! Даже може да се изненадате много приятно от това, че някои хора ще започнат да Ви уважават и ще Ви обикнат още повече. Концентрирайте те се върху тези хора – това са Вашите хора, които ще останат до Вас. Всички други са просто преминаващи по пътя Ви, с които срещата бележи само началото на разминаването. С друго думи тези хора не са особено важни за Вас.