Живеем в ерата на модерната климатизация. Все повече потребители избират климатици, като надеждно и ефективно решение за осигуряване на подходящ микроклимат в своя дом. Естествено възниква един резонен въпрос, който си задаваме всички, а именно „кои са най-добрите климатици”.

Най-добрите климатици биват определяни от специалистите като тези уреди, предоставящи възможно най-много предимства на потребителите и то в рамките на съвсем приемливо съотношение цена-качество. Правилният анализ, информация и проучване на този пазар може да ви даде достатъчно възможности да се спрете на подобно ефективно и надеждно решение за вас.

Нашите препоръки в тази насока са да обърнете внимание на хиперинверторните климатици. Макар доста по-скъпи от конвенционалните такива или инверторите от стандартен клас, те са една чудесна инвестиция. Именно като инвестиция трябва да бъде разглеждана покупката на подобен климатик, тъй като той ще намали в огромна степен разходите ви за отопление през зимата и охлаждане през лятото. Съвсем скоро скъпия климатик, за който сте се колебали ще се изплати, а благодарение на високото си качество и отличните части, от които е направен ще продължи да ви служи още дълги години.

Когато говорим за най-добрите климатици е добре да засегнем няколко марки такива. Наблюденията и опита ни насочват, че може би най-добрите климатици, предлагани у нас са с марките Дайкин и Mitsubishi. Освен високата си ефективност тези климатици са шампиони и в редица други аспекти, като ниски нива на шум, дължина на експлоатационния живот, ефективна климатизация на помещения от всякакъв тип и т.н.

Ако наистина желаете да закупите най-добрия климатик, то надяваме се нашите препоръки са ви помогнали. Все повече хора разчитат на правилото, че скъпото е качествено, а специално, говорейки за климатици това е точно така. В последствие тези потребители се радват на изключително ниски сметки за ток, които им помагат да редуцират огромния бюджет, които всички отделяме за плащането на своите сметки за електричество.

Почвеното плодородие е един от най-важните фактори, когато се извършва процес на озеленяване от дадена фирма – за дадена градина или даден двор. В настоящата статия ще  разгледаме какви видове почвено плодородие съществуват и защо то е толкова важно при озеленяването.

Според конкретните условия и определящите показатели, почвеното плодо­родие се разделя на потенциално и ефективно.

Потенциално плодородие. То е характерно за всички почви. Обуславя се от физичните, химичните и биологични особености на почвите, характерни за съот­ветния конкретен процес на почвообразуване. Определя се от общото съдържа­ние на вода и хранителни елементи.

Ефективно плодородие. То се определя от количеството на достъпната вода и усвоимите хранителни вещества, които непосредствено могат да се използват от растенията. Това показва, че ефективното плодородие винаги има по-малък количествен израз в сравнение с потенциалното, но то отразява реалните възмож­ности на почвата като растежна среда. Косвено може да се оцени чрез продук­тивността на съответната растителност.

Ефективното плодородие може да се раздели на два вида.

- първоначално, което се определя само на базата на природното потенционално плодородие;

- изкуствено, което се дължи на антропогенно въздействие с различни мели­орации и в резултат на това първоначалното плодородие се повишава.

Въз основа на сравнителна оценка на почвеното плодородие за определен период от време е възможно да се определи насоката на изменението му, което е възприето да се нарича възпроизводство на почвеното плодородие. То може да бъде съответно: непълно възпроизводство, при намаляване спрямо първоначал­ното ниво; просто възпроизводство, при запазване на първоначалното ниво и разширено възпроизводство, при повишаване в крайния период.

ФАКТОРИ НА ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ

Водата като фактор на почвеното плодородие. Водата е необходима как­то за физичните, химичните и биохимичните процеси в почвата, така и за всички физиологични процеси в растенията, почвеците микроорганизми и почвената фауна. Нейното съдържание в корените на растенията е 70-80%, а в листата 80- 90%. Установено е, че за синтезирането на lg сухо вещество са необходими от 170 g вода (бук, дуглазка) до над 300 g (дъб, бреза). Според изискванията на дървесните видове към влагата те се разделят на ултраксерофити, ксерофити, ксеромезофити, мезофити, мезофидрати и хидрофити.

Количеството на водата в почвата е динамичен показател, който се изменя както по сезони, така и в дълбочина на профила, в зависимост от водния баланс и водните свойства на почвата – влагоемност, водопропускливост, водоподемност и водоизпаряемост.

Основният приход на вода в почвата са атмосферните валежи (A_r), а също така подпочвената вода (FI_q) и кондензацията на водни пари (К). Разходът се определя от десукцията (Д) – водата използвана от растенията, повърхностния, почвения и подпочвения отток (О) и физичното изпарение (Иф).

В зависимост от количеството на съдържащата се в почвата вода за практи­чески цели е разработена следната шестстепенна скала.

Характерно за нашата страна е, че в районите до 500-600 m н.в. през летните месеци много често почвената влажност е недостатъчна и става лимитиращ фак­тор за развитието както на различни земеделски култури, така и за декоративна­та растителност в селищна среда, където почвените условия се характеризират със силно влошени водно-физични свойства.

Хранителните вещества като фактор на почвеното плодородие. В състава на растенията са установени 75 химични елементи, които според количествено­то то им съдържание се разделят на макроелементи (над 0,01 %) – С, Н, О, N, Р, К, S, Са, Mg,Na, Al, Si, Fe и др. и микроелементи (под 0,01 %) – В, I, Mn, Cu, Zn, Мо, Со и др. Съвременното схващане е, че границата между тях е съдържанието на желязото.

Макро и микроелементите, което са безусловно необходими за живота, рас­тежа и развитието на растенията се наричат хранителни елементи. Те трябва да отговарят на следните условия:

- при липса или недостиг на даден елемент растението да не може да завърши вегетативния си или репродуктивен стадий;

- симптомите за липсата или недостига да са специфични за съответния еле­мент и да се отстраняват само след внасянето му;

- елементът да се включва пряко в храненето на растението.

Според ролята и значението за растителния организъм хранителните елемен­ти се разделят на:

- органогенни (конституционни, структурни), които са основният материал за изграждане на тъканите и органите на растенията (С, Н, О, N, Р, S);

- функционални, които са необходими за нормалното протичане на физиоло­гичните процеси – обмяна и придвижване на веществата, поддържане на строежа и структурата на клетъчната плазма и др. (К, Са, Mg, Fe, Mn, Zn, Cu, В, Мо и др.).

Прави впечатление, че органогенните са макроелементи, а при функционал­ните преобладават микроелементите. Установено е, че висшите растения усвоя­ват хранителните елементи само като компоненти на характерни за всеки еле­мент химични съединения – аниони, катиони, окиси и др., които се наричат хра­нителни вещества. Така напр. азотът се усвоява като NH₄⁺ или NO, , калият като К⁺и др. Само кислородът се усвоява в свободно състояние при дишането.

Усвоимите форми на хранителните вещества представляват т. нар. деятелни запаси и съответстват на ефективното плодородие, а трудноусвоимите и неусвоимите – недеятелни, или потенциални запаси и съответстват на потенциал­ното плодородие. В повечето случаи преобладават потенциалните запаси, което е благоприятно, тъй като се осигурява известен резерв от хранителни вещества. Това състояние не е статично, тъй като в почвата протичат процеси на премина­ване на веществата от едно състояние в друго, съответно мобилизация – при пре­минаване от неусвоими в усвоими форми и имобилизацш — при преминаване на веществата в неусвоими форми. Оптимален е хранителният режим когато двата процеса протичат едновременно с известно преобладаване на имобилизацията.

Характерно за почвите в нашата страна е дефицита на усвоими форми на азот и фосфор, докато с останалите макро и микроелементи те са добре запасе­ни. Почвите в селищна среда имат много по-неблагоприятен хранителен режим.

Голямо значение за почвеното плодородие имат и другите фактори:

- въздушният режим, свързан с газообмена между почвения и атмосферния въздух обезпечава необходимия кислород за дишането на кореновата система и микроорганизмите, за окислителните химични реакции и аеробните микробио­логични процеси;

- добрите топлинни условия ускоряват химичните реакции, създават необ­ходимият температурен оптимум за развитието на почвените микроорганизми и чрез сумата на температурите над 10 °С на дълбочина до 20 cm определят продължителността на вегетационния период на растенията;

- мощността на коренообитаемия слой осигурява развитието на корено­вата система и възможността за извличане на вода и хранителни вещества;

- много важно условие е почвата да не съдържа токсични вещества за рас­тенията и микроорганизмите.

Лятото наближава с все по-големи темпове. Температурите се покачват и това допълнително повишава градуса на настроението на хората, мислейки си все повече за идващото лято.

Лятото е сезона на почивките, отпуските, морето и времето прекарано с любимия човек. Знаем ли обаче какво точно да сложим в сака? Кои аксесоари ще са ни най-нужни за да прекараме лятната си почивка незабравимо? Ще ви дадем някои основни насоки за това какво трябва да вземете с вас.

1. Слънчеви очила. В горещите дни през лятото е немислимо да тръгнете без най-полезният летен аксесоар – очилата. Ако все още не сте си избрали модел, то разгледайте магазините за модерните очила на 2012г.

2. Бански костюм. Ако сте почитател на водните пличкосвания със сигурност ще ви е необходим нов бански костюм, който да отговаря на тялото ви. Не се притеснявайте ако имате целулит, това е нормално при почти всяка жена. Важно е банският ви костюм да е секси и да подчертава красивите ви извивки.

3. Раница или лятна чанта. Това е също важен аксесоар с който ще може да носите най-важните си вещи като лаптоп, таблет, телефон на едно място. Лично аз предпочитам раница, но вие може да си харесате някоя стилна дамска чанта.

4. Удобни обувки. Важно е да изберете с какви обувки искате да прекарате почивката си на море. Съветваме ви да подберете няколко различни вида обувки. Например джапанки когато сте на плажа и маратонки за вечерта.

5. Не забравяйте аксесоарите за бебето. Ако имате малко бебе с вас не забравяйте за неговите малки, но задължителни аксесоари. Биберон, лятна шапка, памперси – това са част от задължителните неща за него. Добре е също така да имате удобна, лека и мобилна детска количка. Ако все още не сте си купили такава, препоръчваме ви да посетите този специализиран сайт за детски колички.

Това бяха нашите 5 съвета за избор на най-важните аксесоари за лято 2012.

Всичко, което трябва да направите, е да се държите по на­чин, съвсем различен от обичайния. Променете реакциите си: всъщност няма значение реагирате ли или не, просто се дръжте по съвсем противоположен начин. Задавайте въпро­си; любопитствайте. Направете промени във външния си вид (нямам предвид пластична хирургия), в жестовете, в начина на изразяване. Поставете отново своите основателни, но оста­вени без отговор искания. Уверете се, че компанията се отнася с вас коректно и в съответствие с договора ви.

Преначертайте границите на приемливото и неприемливото, но според „правилата“ на самата компания. С други думи по­степенно показвайте, че няма повече да търпите да се отнасят с вас зле (защото ние приемаме, че вие се чувствате зле там). Може да го правите бавно и постепенно, но го започнете!

Да станете нов човек означава, че другите, включително и шефът ви, ще гледат на вас с нови очи и ще се държат с вас по нов начин.

От голямо значение е да не казвате нищо на никого, когато предприемете описаните промени: това трябва да е част от стратегията ви. Оставете ги да се чудят и да ви наблюдават. Бъдете твърди, дори и по принцип да сте човек, който избягва конфликти, не издържа на напрежение или често му иде да си каже всичко. Спомнете си колко често като дете сте издавали свой приятел, който има тайна?

Опитвате се да създадете сензация. Това ще заинтригува шефа ви. Какво сте намислили сега? Ще изглежда, че имате специална сила или знание и той ще иска да разбере какво е то. Може да изглежда смешно, но ви уверявам, че ако го изиграете както трябва, ще постигнете кардинална промяна в съотношението на силите между шефа ви и вас. Няма нужда да го тревожите (това ще се случи така или иначе!), но той не може да смята, че сте му в кърпа вързани. Добрата новина е, че можете да го правите стъпка по стъпка, според това дали се чувствате добре.

С всяка промяна самочувствието ви ще расте. И след всяка промяна отношението на хората към вас ще се променя. Ис­тинският показател за самочувствие е да не казвате нищо и да чакате да ви попитат – тогава хората ще ви слушат. В това е трикът: не се оправдаваш, не обясняваш защо.

Първата стъпка за справяне с този тип шеф е да се научите как да интервюирате ефективно евентуалните си работодатели. Дори и да разпознаете типа, недейте непременно да отказва­те работата заради него. Ако компанията и позицията ви пас­ват, ако удовлетворяват желаната от вас заплата, този тип шеф може да ви създаде перфектните условия, за да блеснете. След като разберете не само неговите страхове и емоциите, които движат поведението му, но и своите собствени сили и стой­ност, както и кога да ги използвате, вие вече сте в състояние да се справите с шефа си. Притежавате много оръжия и аз ще ви покажа как да ги използвате. Не е необходимо да страдате от тормоза на шефа Приятел, после враг, после пак приятел.

Ще трябва да изминете дълъг път и да промените глед­ната си точка към работата, за да осъзнаете собствената си ценност. Това обаче ще помогне моментално да елиминирате част от стреса, на който сте подложени.

Нека предположим, че сте постъпили на работа в компания като тази на Питър и се чувствате зле.

В много случаи причината за проблемите е, че служителят чувства, че е загубил контрол върху ситуацията и не може да се справи с нея. Намира се в безизходно положение. Въпреки че изпълнява задълженията си, той не постига желания ефект. Както си спомня Стейси: „Каквото и да направех, беше греш­ка. Загубих представа какво бих могла да му отговоря и как да успея в работата си.“

И така, как да си върнете контрола и да спрете да се измъч­вате? Можете ли да накарате шефа си да разбере колко много ви влияе и по какъв начин? Можете ли да му помогнете да стане по-добър шеф? Можете ли изобщо да му помогнете по някакъв начин?

Първата стъпка е съвсем проста. Направете я утре и ще ви­дите как ще промените нещата. Много от вас сигурно ще си

кажат, че това изисква от тях самочувствие, каквото нямат, но нека ви уверя, че самочувствието се гради върху успехи и се подхранва от тях. След като веднъж започнете да упражнявате „мускулите“ на самочувствието си, ще усетите как силата ви расте. Работете с тях и ще бъдете изненадани колко много ще постигнете.

Сега ще се опитаме да разберем защо Питър се държи по този начин? Пътят на повишението му обяснява до известна сте­пен поведението му. Мениджъри, издигнали се от „екипа“, често се борят , за да се сдобият с нов авторитет пред старите колеги. Дори те да и приемат, че новият мениджър наистина заслужава поста си, той често не знае къде да установи нови­

те граници в отношенията, така че да поддържа дисциплината и авторитета си, и доколко дружелюбно и приятелски да се държи с тях. Тормозен от несигурност, той се пита дали ста­рите му колеги ще се възползват от предишната близост, за да му хвърлят прах в очите. Какво означава това, че преди е бил част от екипа? Може би, че той ще си затваря очите за повече неща? Питър изведнъж се чувства изолиран и започва да се съмнява в решенията си.

Един ден той идва на работа и търси положителната кому­никация с екипа, с който работи от години, и кани служите­лите си да изпият заедно по бира след работа. Общо взето, е спокоен и приветлив. Но по време на работния ден един коле­га се обажда, че е болен, друг пита може ли да излезе по-рано, защото има час за зъболекар, трети е забравил да проведе ня­какъв телефонен разговор. Изведнъж всички тези дреболии го карат да се чувства „манипулиран“, от чиято доброта всич­ки се възползват. Изпълнен със скрити страхове и с чувство на изолираност, той реагира твърде бурно. Нищо не е наред, никой не оценява трудното му положение, предупрежденията започват да летят към всички – отляво, отдясно и по средата!

Това е преувеличен пример – проблемите на служителите са абсолютно маловажни, а шефската реакция е пресилена. Дали все пак обаче описаният модел не пасва на ваш познат шеф? Трудно е да се доближите до човек, който страда от собствената си несигурност, и е почти невъзможно да се удо­влетворят желанията му. Той вижда всяка по-близка връзка като потенциална заплаха и постоянно трябва да се изтъква като шеф, дори и ако това, което наистина иска – както и всич­ки други хора – е да бъде приет и харесван. Напрежението от изолацията изтощава Питър и го прави раздразнителен. Той отчаяно иска да докаже пред шефовете си, че с избора му са взели правилното решение, поради което за нищо на света не трябва да се провали. Но с поведението си губи основното – екипа си и неговата подкрепа. Ето защо Питър не може да прецени дали някоя основателна молба не е всъщност искане на услуга.

Този тип шеф може да се прояви навсякъде – в офиса, в строителството, в някое производство или магазин. Самият Питър е жертва на луд шеф. Дори и да разбирате ситуацията, това, което наистина трябва да знаете, е как с намесата си да я промените, така че да запазите душевното си равновесие във всекидневната работа.

Изолацията, страхът от провал, липсата на доверие са клю­човите движещи сили зад описаното поведение. Комбинира­ни с изтощение и подозрение, че не го уважават, тези чувства създават двойствената природа на шефа тип Приятел, после враг, после пак приятел.

Този луд шеф така се е концентрирал върху желанието да се доказва пред собствените си шефове, че изобщо не може да оцени колко е важно да се научиш да ръководиш екип.

Питър е можел да избегне всичко това. След година като мениджър той е можел да напусне и да си намери работа като мениджър в друга компания. В новата компания хората са щели да го възприемат просто като мениджър и да се държат подобаващо – щял е да се отърси от голяма част от товара си, като не го „преследват“ никакви членове от стария му екип.

По-нататък ще се спрем на практическите възможностите да управлявате такъв тип работна среда. Помнете, че дори и шефът ви да изглежда луд, може да не е лош човек. Тези стра­тегии ще спасят душевния ви комфорт, и то не за сметка на неговия. Във всички описани ситуации, ако сте в състояние да се дистанцирате и да разберете откъде идват проблемите на шефа ви, вие сте минали половината път…

Някой от вас знае ли все още какво представлява професията ключар? Предполагам, че отговорът би бил да. Преди около 10-15 години не беше странно, ако на всеки квартален ъгъл работеше по един ключар в съответният град. Днес обаче не е така. И като жител на град Пловдив ми става адски гадно, че тези толкова честни хора се стопяват малко по малко.

Да си ключар от Пловдив не е лесна работа. Големите фирми, които се занимават с производството и продажбата на ключове, брави и секретни устройства до такава степен са се развили, че задушават малките частници. Които между впрочем останаха съвсем малко.

Ключарите в града станаха толкова малко на брой, че ако ти се счупи ключ в неделя – просто няма къде да си го изкарате. Защото големите магазини не работят събота и неделя, а ключари така и не останаха.

Като цяло – искренно съжалявам горките хора с този толкова хубав и полезен поминък – ключарството.

Но пък трябва да сме позитивни в живота. Да се надяваме, че ключарите в по-големите градове като София и Пловдив скоро ще си стъпят на краката, а от там – и в по-малките градове.

Сред най-откачената от всички категории шефове има няколко подкатегории. Тук ще ви опиша онези, които вярват, че имат директна връзка между броя обеди, на които вземате със себе си проспект, и броя на сключените от вас сделки. Този тип аз наричам г-н Многообедов. Той ще ви накара да се чувствате прекрасно и може да се държи сякаш е най-добрият ви прия­тел. Но ако ви обвини в слаби продажби, ще бъдете уволнени на секундата. Той е тип, от когото можете да очаквате реплики като:

Добра работа, увеличихме целевата ви група клиенти.

Добра работа, уволняваме ви.

Добра работа, установихме, че има грешка в микса на продажбите и компанията не изкарва никакви пари.

Добра работа, но се опасявам, че главният инвеститор се оттегля и трябва да освободим всички служители от отдел „Продажби“.

Няма как дори да му се сърдите, защото от начина му на изразяване излиза, че той не ви обвинява, както и че това не е негово решение. При него нищо не е фатално, защото този тип шеф никога не изгаря мостовете зад себе си. Ще ви вди­гне на крака, а после ще ви пусне на земята отвисоко. Той е от онези шефове, които ще ви предложат „да изгладят пробле­мите“, когато нещата не вървят и няма продажби или са под очакванията им.

Г-н Многообедов ще ви забавлява с истории за случилото се със „стария Джонеси“, който сега е директор на компания­та. Този тип има необратими професионални изкривявания и ще работи в продажбите до самата си смърт. Има много добри обноски, но пие като смок. Преди няколко години е „трябвало да го повишат“ на много по-отговорна позиция, но не, просто не е могъл да се справи. Страстта му към скъпите вратовръз­ки и абсолютната му неспособност да погледне на бизнеса от друга гледна точка освен от своята правят невъзможно всякак­во повишение.

Той е луд, но някак си успява да ви накара да плачете и да се смеете едновременно.

Още по темата: http://digitalcamerablogsite.com/

Понеже приех работата при Питър с нагласата, че ще бъда голяма риба в малко езеро, за новата си работа търсех много по-голяма компания, където основното вни­мание няма да е върху мен. Спомням си. че внимателно проучвах мениджъра по продажбите, който ме интервю­ираше. Попитах го минал ли е курс на обучение. Той беше малко изненадан и каза, че не е, но за 20 години в бранша е натрупал огромен опит. Попитах дали мога да говоря насаме с някой от екипа. Той отново беше изненадан, но изпълни молбата ми. Не му казах за предишния си опит, който предизвика това поведение.

Компанията разполагаше със структурирана програма за обучение, която ти дава време и ресурси, за да научиш всичко важно за продукта. Като погледна назад, можех да питам и повече, но дори и тези две неща успяха да ме накарат да се почувствам много по-сигурна. когато приемах работата. От разговора ми с екипа, преди да приема предложението, разбрах, че шефът е зряч, разумен човек и мога да очаквам успех в кариерата си. Беше като глътка свеж въздух да ра­ботя с новия ми шеф и ми се иска да не бях стояла толкова дълго на старата ми работа – тя почти ме унищожи.

Стейси решава да напусне, така че от нея не бихме мог­ли да разберем какви стратегии би могла да приложи в тази ситуация. Може би поуката тук е: няма нужда да се борите с лоши шефове. Има достатъчно компании, които търсят спо­собни хора и се отнасят с тях добре – така че станете част от някоя от тях.

Кратка бележка за интервюто при кандидатстване

Помнете, че интервюто е двустранен процес, така че ин­тервюирайте новия си шеф! Като консултант по човешки ресурси често съм съветвала хората да разберат максимално много за компанията, към която евентуално ще се присъединят. Сега бих казала, че съществена част от това проучване е да научиш колкото се може повече за образо­ванието и кариерата на шефа.

Какво можеше да направи Стейси, ако беше решила да ос­тане? Какво можете да направите вие в такава трудна ситу­ация? До голяма степен характерът диктува на хората какви действия ще предприемат. Няма да има ефект, ако просто ка­жете на някой на мястото на Стейси „да не обръща внимание на шефа и да си върши работата“, както са я посъветвали ней­ни колеги. Тя заслужава да има като много от нас разумна, хармонична работна обстановка, където да се чувства оцене­на и окуражавана.

Чувствах, че в минутата, в която опитам да се поше­гувам или да коментирам нещо, той ще се промени. Ще те остави да го доближиш максимално и после става друг.

Не беше особена философия. Понякога приемлив при друг случай коментар го караше да се държи дистанцирано и хладно. Беше ужасно! Не мога да опиша колко изнервящо става това с времето. Като мъчение. Знам, че е важно да изграждаме добри отношения и доверие с хората, с кои­то работим, но аз просто не можех да се сработя с него, нито знаех какво ще трябва да изтърпя на следващия ден.

Не бях единствената в офиса, която се чувстваше по този начин. Много от другите колеги бяха ставали свиде­тели на променливите му настроения през четирите го­дини, откакто беше във фирмата , бяха работили с него като с колега преди повишението му и не вземаха избух­ванията му толкова присърце, както аз. Те му бяха свик­нали, понякога кипваха и му отговаряха, но аз усещах, че не мога да се държа така. Бях новото момиче в продаж­бите, исках да се докажа, а той бегие шефът. Не можех да си представя да говоря с него, както говореха някои от колегите. Всички обаче казваха, че той става все по-зле.

Какво се случва? Луд ли е шефът й? Той й плащаше добра за­плата и беше загубил часове в процеса по наемането й. Какво го караше да се държи по този начин? Какво се беше променило?

Стейси напуска след седем месеца. Тя прави няколко сдел­ки, но според думите й преживяването е било мъчително. Дори се отказва от солидна комисиона – сметнала е, че не си заслужава страданията, които е принудена да търпи. След ня­колко седмици проучване на пазара Стейси си намира работа в отдел „Продажби“ в много по-голяма компания.